ВЪЗМУЩЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗМУЩЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Силно раздразнение, предизвикано у някого от несъгласието му с факт, който е в противоречие с разбиранията му за добро, право, справедливо; негодувание. Старата бе несправедлива и я засегна болезнено,.. — обиди тя нейната обич към Лазара. В сърцето на Ния се надигна и се засили ново чувсто — на съпротива, на възмущение. Д. Талев, ПК, 90. Кино, кино и кино!.. Жена ми и дъщеря ми почнаха да тичат от театър на театър, вбесени, застрастени, недояли, недоспали,.. и в душата ми кипна възмущение срещу това дяволско изобретение, което преобразява и разваля семействата. Елин Пелин, Съч. IV, 149-150-151. Синигера кипна от възмущение — как може възрастен човек да лъже така? Т. Харманджиев, КЕД, 26. Мъченическата смърт на безспорно талантливия сатирик-поет Алеко Константинов предизвика, както и трябваше да се очаква, всеобщо възбуждение на духовете, всеобща скръб и справедливо възмущение. Г. Кирков, Избр. пр I, 41.
2. Външен израз на това чувство. — Кой хвърли това подозрение в главата ти? — чу се един глас на възмущение. Елин Пелин, Съч. IV, 15. Тя е от тия, дето обичат удоволствията и се продават — каза Райна. Костадин изгледа сестра си с възмущение. — Как тъй се продават? Тя да не е добитък! Не мога да търпя таквиз приказки! — извика той. Ем. Станев, Ик I и II, 40. — Аз съм женена — .. — Знам — рече той и
някак нахално добави: — И толкоз по-добре. Станка дишаше тежко. Тя завъртя с възмущение глава и пристъпи решително напред. Г. Караславов, ОХ I, 451-452. По лицето на директора се виждаше голямото му възмущение, но той мълчаливо се отправи към вратата. Последваха го сред тиха врява и останалите десетина учители, които не си бяха чули имената. Д. Талев, И, 90. // Масово, колективно изразяване на несъгласие. — Аз не мога да остана без служба! Аз трябва да живея... И цял поток горчиви оплаквания, възмущения. Ив. Вазов, Съч. IХ, 146. Ала малко по малко у някои по-бедни селяни това учудване преминуваше и в нескривано възмущение. Т. Влайков, Съч. III, 85. Сърцето златно / на простодушний български войник / покрусено е. Чуй се ропот, даже вик / на възмущение, на гняв. К. Христов, ЧБ, 325.
3. Остар. Книж. Бунт, въстание. Оттогава България стана зрелище на международни войни, поприще на непрестанни възмущения. Р. Каролев, УБЧИ, 99. Възмущението на войските са продължаваше и при всичко че султанът ги надари богато за своето възцаряване. С. Бобчев, СОИ (превод), 131. След Михаила въстана болярин Шишман Мокр със своите четире синове. Целта на сичките тези възмущения беше .. България да са избави от византийско влияние. Р. Каролев, УБЧИ, 99. Скоро едно силно възмущение във Вавилон, дето искали да са отърват от персидското иго, принудило го [цар Дарий] да са улови за оръжие. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 136.
4. Остар. Астрон. Отклонение на небесно тяло от движението по конусно сечение, причинено от притеглянето на друго тяло освен централното тяло; смущение, пертурбация. Способите за изчисление на планетните възмущения били значително усъвършенствувани; планетата Уран са присъединила на нашата слънчова система и много по-точно били определени масите на големите планети, особено Сатурновата. Д. Витанов, НС (превод), 137. Без приготвяне человек ще е съвсем неспособен, за да изчисли хода на небесните тела, да даде математическа сметка за тяхната скорост или за техните възмущения. Ч, 1870, бр. 3, 66.