ВЪЗМЪЖАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗМЪЖА̀Л, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от възмъжея като прил. 1. Който е достигнал пълно физическо развитие, пълна физическа зрелост на мъж. Наместо предишното голобрадо момче,.., сега се яви заякнал и възмъжал левент. Й. Йовков, Ж 1945, 52. — Пролет! — рече най-сетне архимандритът,.. — Пролет, Игнатий! Разбираш ли какво означава това: пролет! Игнатий не по-зле от него знаеше какво означава тя; той я чувствуваше в своето възмъжало тяло. Ст. Дичев, ЗС I, 266. // Който е укрепнал физически и духовно. Коста и Милко .. бяха тогава вече възмъжали, с доста оформени възгледи. СбЦГМГ, 151. Заминал като ученик, с нежен мъх по страните, с блеснали и търсещи очи, скитал се в чужди, непознати страни, учил се е, рабо‑

тил е — накрая се завръща възмъжал, пълен с житейски опит и познания... П. Михайлов, МП, 17-18.

2. Прен. Който е достигнал по-висока степен на духовно, творческо, професионално развитие, на политическа зрелост и устойчивост и под. Българският театър посреща своето столетие възмъжал и обогатен. ЛФ, 1956, бр. 2, 1.