ВЪЗНИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗНЍКВАМ, -аш, несв.; възнѝкна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Започвам да съществувам, появявам се, зараждам се. Селищата по нашето Черноморско крайбрежие са много стари. Някои са възникнали още преди н. е. Геогр. VII кл, 91. Много време преди нашата ера в Африка възникнали култури, оставили неизлечими следи в историята на човечеството. П. Цолов, Т, 3. На Авентинския хълм възникнал нов квартал, който и бил съединен с Рим. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 267. // За действие, явление, проява и под. — започвам да се проявявам; пораждам се. На Джупунката се стори, че е отгатнала намеренията на големия си син, но това не я успокои, защото после в нея възникна съмнението дали мелницата няма да ги разори, както неведнъж беше заплашвал Костадин. Ем. Станев, ИК I и II, 432. По въпроса за лихвите и глобите между Мечкарски и Иванов възникна кратък служебен спор. Ст. Марков, ДБ, 270. Между военния министър Петрова и финансовия — Ив. Ев. Гешева възникнало сериозно недоразумение по повод на военния бюджет. С, 1894, бр. 1498, 2. Във фабриката често възникват затруднения.