ВЪЗНИСЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗНЍСЪК, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Който е по-нисък от обикновеното или отколкото се очаква.; нисичък. Единият от тях .. беше висок, рус, синеок; другият — възнисък, черноок, южен тип. Ил. Волен, НС, 67. Сред тях беше и възниският тунтерест и румен управител Мантов, когото не еднаж бях виждал да сочат хората. А. Страшимиров, А, 330. Дочкин гледаше туй, което не беше виждал четиридесет години: полудиви коне, възниски, с издути кореми. Й. Йовков, ВАХ, 193.