ВЪЗОБНОВЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възобновяване. А въобще на отечеството желаем от сърце и душа възобновение на мирни тихи години, в които да може секи да се радва, наслаждава от своя честен труд. Китка V, 1887, кн. 15, 9.
— Друга форма: възобновлѐние.