ВЪЗОБНОВЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗОБНОВЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възобновяване. Бях отбелязал за отсичане тъкмо ония стари крайни дървета, които защищаваха гората по целия склон.. А три години бях изучавал теория на сечите: как с помощта на лесовъдската наука сечта от синоним на унищожение може да се превърне в синоним на възобновление. Н. Хайтов, ПП, 62-63. Славяните щат са бият за възобновлението на своите стари господарства в Балканския полуостров. НБ, 1876, бр. 7, 25. Тази митрополия съществува чак до възобновлението на българското царство от Петра и Асеня в 1185 г. Р. Каролев, УБЧИ, 58. Водата, както е известно вече сякому, е необходима за подръжанието и за възобновлението на нашето тяло. Знан., 1875, бр. 12, 182.

— Друга форма: възобновѐние.