ВЪЗПАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПА̀ЛВАМ¹, -аш, несв.; възпа̀ля1, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. 1. Правя нещо да започне да свети; запалвам, възпалям1. А белите маги от Камават му принасят в жертва сома и ориз — и възпалват седмоцветни светилници в негова чест. Н. Райнов, БЛ, 125.

2. Прен. Предизвиквам, пораждам възбуда у някого; възбуждам, възпалям¹. Нарочно възпалваха турското население и го дразнеха с приказки за тайните "Комети" (комитети)... Г. Бенев, БК (превод), 39. Истина, не се движеше нейното тяло, но духът ѝ летеше през хиляди картини, които създаваше възпа̀лената ѝ фантазия. Ал. Константинов, Съч. I, 271.

3. Прен. Правя, предизвиквам да се прояви много силно у някого (желание, влечение и под.); разпалвам, запалвам, възпалям1. И възпали в душата му пожелание погледът на Жената. Н. Райнов, БЛ, 24. Такива подобни, нам още неизвестни, тайнства на природата много има, които ще възпалят желанието ви, любезни мои деца, да искате да станете многознайни и много работи да издирите. П. Кисимов, ОА I (превод), 32-33.

4. Прен. В съчет. със сърце, душа и под. Ставам причина някой да изпадне в силно приповдигнато душевно състояние; въодушевявам, възпалям1. Тогива Кортес стана посред лагера и възпали сърцата на войскарите си до такъв ентусиазъм, щото сички съгласно и доброволно с радост ся затекоха, за да уничтожат самото си прибежище в случай на нещастен край на предприятието им. П. Кисимов, ОА II (превод), 67. "Възпали ни сръцата, / от като ни в устата.. цалува!" С. Зафиров и др., БГ, 7.

ВЪЗПА̀ЛВАМ СЕ несв.; възпа̀ля се св., непрех. Остар. Книж. Изпадам в силно приповдигнато душевно състояние; въодушевя‑

вам се, възпалям се. Най-млого обичах да гледам, че скръбта ѝ се махваше, като говореше с мене,.. и че душата ѝ се възпалваше тогази, когато говоряхме за добродетелта. Д. Цанков, ТМ (превод), 73. Изпърво той мислеше да ги изпрати самички, но кога ги видя зелени, високи, мощни и тялом хубави, възпали се и неговият воински дух и той си рече да върви с них заедно на заранта. Н. Бончев, ТБ (превод), 9.

ВЪЗПА̀ЛВАМ², -аш, несв.; възпа̀ля2, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възпалявам; възпалям².

ВЪЗПА̀ЛВАМ СЕ несв.; възпа̀ля се св., непрех. Остар. Възпалявам се; възпалям се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник...,1951.