ВЪЗПАЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗПА̀ЛЯМ1, -яш, несв.; възпа̀ля1, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Възпалвам1. Затова ви ся моля, да отбягваме от тая празнята слава,..; да ни не спънва любовта към богатството,.., нито завистта да ни смущава, нито гневът да ни възпаля. П. Р. Славейков, СК, 12.
ВЪЗПА̀ЛЯМ СЕ несв.; възпа̀ля се св., непрех. Остар. Книж. Възпалвам се. Ако найдеш такава жена,.., ако видиш, че тя може да ся възпаля с ревност за всяка добродетел,.. тоги залюби я с голяма любов, залюби я с любов, достойна за нея. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 85.