ВЪЗПАЛЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПА̀ЛЯНЕ¹ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпалям1 и от възпалям се; възпалване¹.

ВЪЗПА̀ЛЯНЕ², мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от възпалям² и от възпалям се; възпалване2, възпаление, възпаляване.