ВЪЗПИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПЍРАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от възпирам1 и от възпирам се. Голяма красота има в борбата, която става в сърцето на Химена и Родриго между тяхното чувство на чест и любов.. Равновесието на тази борба се възстановява от взаимното намесване и възпиране от дълга в любовта и обратно. Ив. Стефанов, БР, 1931, кн. 8, 273.

ВЪЗПЍРАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от възпирам2 и от възпирам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.