ВЪЗПИРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПЍРВАМ, -аш, несв. (остар.); възпра̀, -ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. възпря̀л, -а, -о, мн. възпрѐли, прич. мин. страд. възпря̀н, -а, -о, мн. възпрѐни, св., прех. Възпирам1. възпирвам се, възпра се страд.

ВЪЗПЍРВАМ СЕ несв. (остар.); възпра̀ се св., непрех. Възпирам се. Че времето е бързо крилато — / върви, минува, не са възпирва. У, 1871, бр. 24, 375.