ВЪЗПИТА̀ТЕЛЕН

ВЪЗПИТА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с нравственото и физическо оформяне на някого, с неговото възпитание. Туризмът е в същото време здравен и възпитателен режим. П. Делирадев, В, 10. Най-напред той [Паисий] излага важността на историята, изтъква, че тя има голямо възпитателно значение. Б. Пенев, НБВ, 50. Той никога не разправяше за себе си и аз никога не го чух да се похвали пред мене с каквото и да било друго, освен с прилежанието си, и то сигурно от възпитателни съображения. СбЦГМГ, 93. Той [Левски] внася нещо ново във възпитателната практика и училищната традиция на

селото. Ив. Унджиев, ВЛ, 63. Възпитанието на моралните и волевите качества е неразривно свързано с единния педагогически процес. Този именно процес се организира и провежда от треньора, чията възпитателна функция е най-голяма. Ем. Жечев, Б, 19. Възпитателна работа.

2. Който влияе за правилното оформяне на някого, за доброто му възпитание. По пътя те приказваха само за учителски работи, за боя като възпитателно средство. Елин Пелин, Съч. II, 114. "Предайте на своите колеги горещото ми желание да поставя театъра на една такава висота, щото действително да бъде едно народно възпитателно учреждение, както го схваща и великият идеалист Шилер". Ст. Грудев, АБ, 65-66. — Напразно си се тревожил! — И аз така се успокоявах. Даже реших, че ще е по-добре да те натупат. За опознаване на живота и като възпитателна мярка. Л. Дилов, ПБД, 172. Възпитателен пример.

Списък на думите по буква