ВЪЗПИТАТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПИТА̀ТЕЛКА ж. Жена възпитател. Под надзора на специално подготвени възпитателки децата [в детските градини] се занимават, играят, хранят се и почиват в хигиенична обстановка. С. Цонев и др., ВА, 3. На две смени .. 80-те ученици от първоначалното училище и прогимназията посещаваха занималнята и се учеха на ред, дисциплина и другарство, под грижите на четири възпитателки. ОФ, 1950, бр. 1805, 2. Майката е първа възпитателка на детето.

— Друга (остар. книж.) форма: воспита̀телка.