ВЪЗПЛАМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПЛА̀МВАМ, -аш, несв.; възпла̀мна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Поет. 1. Изведнъж започвам да горя с пламък, да пламтя. Възпламва, проблесва и бодро се киска / червена купчинка огън. Хр. Смирненски, Съч. I, 32.

2. Прен. Изведнъж започвам да издавам силен блясък, да блестя. В косите ѝ възпламваха оникси, като в беззрачните очи / на мрачна птица. Н. Лилиев, ЛП, 32.

3. Прен. Изведнъж ме обхваща някакво силно чувство (омраза, ревност и под.) или изпадам в силно възбудено душевно състояние. Възпламнах от ревност, и в черна омраза / за своята стъпкана чест — / човешката чест неуморно аз газя, / но с чест не сдобих се до днес. Хр. Смирненски, Съч. II, 222. О, неволя — да крееш, / на неволите раб, / да възпламваш и тлееш — / ту всесилен, ту слаб. Д. Дебелянов, Ст 1936, 52.

4. Прен. Проявявам се изведнъж и с голяма сила. Пияни безумци! Тежко ви, тежко ви! / Днес бунта възпламна навред! / А вий, братя мои, снемете окови! / Напред, братя роби, напред! Хр. Смирненски, М, 1922, бр. 47, 8. В мен ту възпламват глъхнали обиди, / ту с бодрост ме изпълва полъх тих, / а тя играе с охлюви и миди / и тананика весел детски стих. Л. Стефанова, СКО, 51.