ВЪЗПЛАМЕНЯВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗПЛАМЕНЯ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от възпламенявам2 като прил. Който възпламенява (във 2 знач.),
предизвиква възбуда, ентусиазъм и подбужда към действие; въодушевяващ. Аз не знам дали има думи, които могат да предадат силата.., възпламеняващия заряд на речта, произнесена от улична трибуна. Тогава всяка дума придобива особено значение. М. Гръбчева, ВИН, 128. Събраното множество избухна възторжено при възпламеняващия призив за бунт.