ВЪЗПОМЕНАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПОМЕНА̀ВАМ, -аш, несв.; възпомена̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, прич. мин. страд. възпомена̀т, св. Остар. Книж. 1. Непрех. Напомням, припомням някому за нещо; възпоменувам. Реката Янтра там шуми; / а славейчето сладко пее и пътниците весели. / Мен само не развеселява / тази природна веселба, / но само само ми възпоменава, / за прадедните времена! СбДЧ, 179.

2. Прех. Спомням си, припомням си; възпоменувам.

— Други форми: възпомина̀вам и воспомина̀вам.