ВЪЗПОМИНАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПОМИНА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Обикн. мн. Следа в съзнанието от възприети или преживяни неща; спомен, възпоменание. Възпоминанията за минали страдания, за претеглени нещастия, имат някаква особена прелест. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 66. В главата ѝ рукнаха и нахлуха из един път ония тъжни мисли и недалечни възпоминания,.. които секи път пълнеха сърцето ѝ с жалба и мъка, а очите ѝ със сълзи. Т. Влайков, Съч. II, 151-152. Танагров.. дълго гледа снежните накити на зимата по дървесата,.. Светли възпоминания се събудиха в душата му от детски и юношески години. Ив. Карановски, Разк. I, 156. В тия минути.. му премина през ума и старият му баща,.., и жена му с детето на гърди, и къщата,.., хубавото му село и всичко, което го радваше... Но пред всички тия сладки възпоминания, които му бяха най-близо до сърцето, стоеше колът, който го чакаше да се върти на него жив. Ц. Гинчев, ГК, 327.

2. Помен. Ако е възможно да ся направи парастас за душевно възпоминание, както за великий патриот Раковский, тъй и за ония наши братя, които паднаха и падат жъртва за милото ни отечество България. ДЗ,

1868, бр. 47, 175. Свещеникът зима пет просфори. От първата просфора изважда една част за възпоминание на Исуса Христа и я туря на дискос (едно блюдо на ноги). Д. Манчев, НН (превод), 137. Ний днес, възбудени от благородна и свята длъжност още и от голяма признателност, правим тържествено възпоминание на паметта му. У, 1871, бр. 1, 326.

3. Остар. Спомняне, припомняне; възпоменание. Старият инвалид се вълнуваше при възпоминанието на тие подвизи и героически нападения. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Критикът не е можал да почувствува поета. И вие го виждате, как той.., тягостно дири възпоминания на изрази, срещнати в оценката на друг поет. С. Радев, Худ., 1907, кн. 4-5, 24-26.

— Друга (остар. книж.) форма: воспомина̀ние.