ВЪЗПРАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПРА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възправя и от възправя се като прил. Изправен1 (в 1 знач.). При подножията на един висок рът.., има един извор и при този извор има колкото до два челешки боя възправени камъне на подобие на пирамида. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 80. Той [оптическият апарат] съвършено прилича на оптический инструмент, известен във физиката под тая тъмна стая (камера обскура), т. е. стая, у която няма никак светлина, а ся пуща в нея през една дупчица, през която тя отхожда до един заслон възправен. Ч, 1871, бр. 24, 752.