ВЪЗПРАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗПРА̀ВЯМ, -яш, несв.; възпра̀вя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям нещо да стои право, в отвесно положение или в положение, близко до отвесното; изправям1. Възправяхме едри плочи, заставахме на разстояние, с камъни в ръце, и при подаване на знака започвахме да замерваме, да събаряме и разбиваме изправените плочи. Н. Хайтов, ШГ, 29. Издигнали бесилката насред града. Преметнали въжето, а под въжето възправили високо буре и стълбичка. Й. Вълчев, РЗ, 5. Само Тонката, възправил един стар кепенк от страната, отгдето духа, върти чука, работи и не иска да знае. Чудомир, Избр. пр, 234. // Поставям нещо да стои право, в отвесно или в почти отвесно положение, като го подпирам; изправям1. Момчилка разтреби масичката, дигна я и я възправи до стената. Д. Ангелов, ЖС, 74. Щом влезе, свали си чепкеня и го сложи в един кът, а тоягата си възправи въз стената. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 221.
2. Вдигам нагоре нещо наведено (глава, снага и под.), за да застане в обикновеното си изправено, отвесно положение; изправям1. А той, възправил глава всред хорото, вперил очи в момите — не мига. Ц. Церковски, Съч. III, 71. — Значи, не свършихте и тази работа. Аника възправи чело. — Работата се свърши. А. Страшимиров, Съч. V, 291. Но щом ги [растенията] росата одъжди, те пак ся разкръвяват и изново възправят клюмналите си върховце. Пч, 1871, кн. 6, 84. Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой кумир го кара да пада ничком? Н. Райнов, БЛ, 105.
3. Издигам ръст отвесно нагоре, на голяма височина от основата над околната среда; възвисявам, възвишавам, извисявам. Под нас далеко долу се разстилаше зелената равнина на полето, заградено със синкавите силуети на планината и на нейните верижни гористи разклонения, които смирено бяха възправили обли върхове към небето. Елин Пелин, Съч. IV, 57. Два дебели бряста възправяха стволи от оброчището. Н. Нинов, ЕШО, 19.
4. Остар. Книж. Издигам (обикн. паметник); въздигам. В негова чест отсякоха медали с неговий образ и му възправиха статуи. Лет., 1874, 80.
ВЪЗПРА̀ВЯМ СЕ несв.; възпра̀вя се св., непрех. 1. Заставам прав или се надигам от седнало, от легнало или от наведено положение; изправям се. Орце се възправи — спокоен, студен. Метна дясна ръка зад гърба. И потръгна — бавен, тежък. А. Страшимиров, Съч. V, 258. Старците седят си тамо / на камък чудно изгладен, във кръг свещен наредени. / После те вземат тояги на гръмогласни викачи / и се възправят и редом всеки си думата каза. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 40. Наведе ся тогаз Трипани и ся вглъби в дълбоко море на размисли и тогаз чак ся възправи, когато го сбута Мацко да го дигне. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 143. // Заставам някъде прав и обикн. неподвижен; изправям се. Пред него се възправи възрастен войник, застана на колене и дигна ръце, молейки пощада: — Братле, не ме убивай, аз съм
ваш! Ив. Хаджимарчев, ОК, 447. Разсъмваше. Гневота се възправяше самотен на възвишението и гледаше как гори Аароновото имение. А. Дончев, СВС, 840. Уста Начовица тоже беше дребна, суха и едва стигаше до рамото му, като се възправеше при него. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. // За животно — правя тялото ми да заеме почти отвесно положение с вдигнати във въздуха предни крака; изправям се. Офицерът,.., щом наближи моста, дръпна силно юздите на коня си, да го спре, а той се възправи на задните си крака. А. Каралийчев, НЧ, 46. Щом звярът се възправи пред него, той бързо подаде напред ръката си и мечката стовари предните си лапи върху нея. О. Василев, ЗЗ, 12. А пъргавият кон, размятал буйна грива, / пръхти, стъписва се, възправя се, играй. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 108.
2. Стоя изправен на голяма височина от основата и над околната среда; извисявам се, възвисявам се, възвишавам се. Те не можаха да стигнат до планинския връх, защото пътя им преграждаха бодливи храсти, зъбати скали се възправяха високо напреде им. А. Каралийчев, ТР, 69. Пирин се възправя отново горе, бял и огромен, като някоя исполинска катедрала с безброй каменни звънарни, стрели и кули, забити в небето. К. Константинов, ПЗ, 72. Из черния пояс на парковете се възправя високо в небето Храдчани със своите призрачни готически кули. Н. Фурнаджиев, МП, 92. С навъсено чело, загърнат в плащ мъглив, / възправя се далеч Балкана горделив. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 45. В пиринските приоблачни простори, / сред млади мури и високи бори / ела столетна — яка, величава, — / над тънките върхари се възправя. Д. Пантелеев, ВДК, 20.
3. Прен. За образ, спомен, мисъл — отново възниквам, появявам се в паметта, във въображението на някого; възкръсвам, въставам, изправям се. Едно видение не се махваше от въображението му.. И сега, щом затвори очи, с поразителна яснота то отново се възправи пред него. Й. Йовков, Ж 1945, 189. В мислите му бавно се възправяше Харула и чак тогава Петко започваше да се вини; не търсеше ли той да прости подлостта на Димитрис заради нея?... Ст. Сивриев, ПВ, 87. И сега пред очите му се възправяше младежът — среден на ръст, широкогръд като носорог, набит и снажен. Н. Райнов, КЦ, 121. — Той замълча, погледът му стана замечтан, сякаш пред очите му се възправи родният му град. Д. Спространов, С, 169.
4. Прен. С предл. срещу, против. Противопоставям се враждебно на някого или нещо, опълчвам се срещу някого или нещо; изправям се. Беше настъпил третият ден от историческата битка на Шипка. Върху планинския гребен се бяха възправили шепа защитници срещу четиридесетхилядните табори на Сюлейман паша. А. Каралийчев, ТР, 157. — Може да сте слушали за чепинския Башко. През кърджалийско той се възправил срещу султана. Ст. Станчев, ПЯС, 66. Провинциалните катаклизми най-често започват от нищо. В своето развитие това нищо набъбва,.. и разделя обществеността на две, при което всяка половина се възправя застрашително срещу другата. Ст. Сивриев, ЗСБ, 85.
5. Диал. Замогвам се, възстановявам се след период на изпадане; възмогвам се, изправям се (Н. Геров, РБЯ).
◊ Възправят се / възправят се космите на главата ми. Остар. Изпадам в ужас, обзема ме силен страх; изправят ми се космите. Студен пот обля лицето ми и космите на главата ми ся възправиха. П. Р. Славейков, РО (превод), 99.