ВЪЗПРЕЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПРЕЩА̀ВАМ, -аш, несв.; възпретя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Забранявам1. Отхвърлиха молението му,.., и тъй пак му възпретиха входа в пристанището. П. Кисимов, ОА I (превод), 132. За тая обич искал Бог от человеците да му ся покоряват. Заради това той им възпретил да не ядат от плода на някое дърво, което показувало и добро и зло. Г. Йошев, КВИ (превод), 1-2. Струва ни се, че ако князът допуща и не възпрещава на тези бандити да бият и убиват хората,.., то тези същите убийци с помощта на Начевича .. и нему — князю ще извикат един ден модното "долу". С, 1894, бр. 1487, 3. възпрещавам се, възпретя се страд. Отсега тия и други подобни злоупотребления се възпрещават. СбНУ ХХХIII, 27.