ВЪЗПРИЕМЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗПРИЕМЛЍВОСТ
ВЪЗПРИЕМЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Качество на възприемлив. Без възприемливостта на младите и без техните безкористни стремления към улучшенията;.. — без сичко това живота би бил твърде монотонен. СбПер. п I, 100.