ВЪЗРАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗРА̀ЖДАМ, -аш, несв.; възродя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Ставам причина някой да придобие предишното си състояние след период на отпадналост, на немощ, на безсилие или на упадък; съживявам. Боровият въздух,.., спокойствието и добрата храна го възродиха. Той се върна у дома си освежен и бодър като преди. Г. Караславов, ОХ III, 567. С векове народа ни марцина / живя в душевен мрак,.. / ... Кое го възроди? Кое заспала мощ в юначните гърди / събуди? В подвизи кое го днеска води? П. П. Славейков, Събр. съч. III, 63. Жена, чаровнице, омайна, / .. / Благословена ти бъди / за радостите, що ми даде: / за друг живот ме възроди / и нов човек от мен създаде! Ив. Вазов, Съч. V, 174-175.
2. Ставам причина нещо отново да съществува, да се появи; възвръщам, възстановявам. Тези два случая бяха първата ми среща и съзнателно запознаване с народната мъдрост; те възродиха в мене първото желане да записвам, кога чуя такива думи, за да си ги имам. П. Р. Славейков, БП I, VII. За похода на императора научи и Варда Фока,.. — човекът който се мъчеше да възроди старата слава на римските пълководци. А. Дончев, СВС, 562. Самата мисъл, че се движат с някаква цел, сякаш възроди силите им. П. Вежинов, ДБ, 265. Хуманистите особено високо ценели реализма на античното изкуство и се стремели да възродят неговите хуманни черти. Пеене IХ кл, 60. възраждам се, възродя се страд.
ВЪЗРА̀ЖДАМ СЕ несв.; възродя̀ се св., непрех. 1. Придобивам предишното си състояние след период на отпадналост, на немощ, на безсилие или на упадък; съживявам се. И тя обикна втори път — с всички сили на жена, жадна за трайно щастие. Възроди се, мислеше да напусне театъра. Г. Стаматов, Разк. II, 86. Искат ни да бъде готова четата до петнайсет дена!.. Пак ще бъдем честити да развием лъвското знаме под българското небе.. И момчетата ще се възродят. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 69. Когато майска нощ покрие тъжно / с косите си разпуснати земята / и понесат зефири ароматни / въздишките потайни на цветята, / .. / тогаз / как дивно се възраждам аз / сред майката природа! П. К. Яворов, Съч. I, 110. Андрей пренесен от момата тук биде, / дома си и догде / не се привдигна — тя легло му не остави, / .. Тук всичките терзания изтрая / и се за нов живот той възроди. К. Христов, ЧБ, 421. ● Обр. Отечеството ни се възражда! Нека секи българин.. са притече на помощ на своя възкресающ из робство народ. НБ, 1877, бр. 75, 290.
2. Отново почвам да съществувам, отново се появявам; възвръщам се. Нямаше ли да се възродят отново примиренчеството и дуализмът, ако напрежението отминеше? Ст. Дичев, ЗС I, 584. Проникна луч и в моята душа. / На любовта вълшебний луч. И всички / заглъхнали стремления към щастие / се възродиха с нова мощ. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 66.
3. Остар. Проявявам се, възниквам. Обаче
самият факт, че под непосредственото влияние на духа на Пушкиновата поезия в Русия са се възродили и възпитали художници на словото като Гогол, Лермонтов,.., самият този факт явно оборва гореотбелязания едностранчив възглед върху Пушкиновата поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 184.