ВЪЗРАЖЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗРАЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Изказано несъгласие с някого или с нещо. При случай бай Пондю възразяваше доста остро и от тринадесет години насам това бяха първите му възражения срещу мнението на началник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 221. — Когато се завърнах в България, стана дума "Нора" да се постави на сцената на Народния театър. Явиха се възражения: нямало кой да играе доктор Ранк! Ив. Димов, АИДЖ, 91. Дядо Колю зина да възрази нещо, но гласът му се схвана в гърлото и, вместо възражение, той изпусна само една тежка въздишка. М. Георгиев, Избр. разк., 198. Дядо Либен не търпи никакви възражения, сърди се, когато Хаджи Генчо му противоречи, говори с наставнически тон. Лит. Х кл, 133.

2. Юрид. Твърдение на ответник по гражданско дело, че са налице факти, които изключват, унищожават, изменят или погасяват претендираното право или отлагат неговото изпълнение. В заповедта на плащане съдът предлага на ответника: вътре в двенеделен срок.., да внесе на ищеца дължимата сума,.. или да подаде, в същия срок, своите възражения. Хр. Даалиев, ТИА, 138.