ВЪЗРАЗИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗРАЗЍТЕЛ
ВЪЗРАЗЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което изказва, изразява възражение. Нашийт обаче възразител, наместо да намери и да ни покаже таквози едно прошение, той първо изповяда, че "не е го намерил". Н. Михайловски, ИИ (превод), 98.