ВЪЗРА̀СТВАМ

ВЪЗРА̀СТВАМ, -аш, несв.; възра̀сна, ‑еш, мин. св. -ах и възраста̀, -ѐш, мин. св. възра̀стох, прич. мин. св. деят. възра̀съл, ‑сла, -сло, мн. -сли, св., непрех. Книж. 1. Ставам по-голям на възраст и на ръст; пора‑

ствам. И възрасна Евел, стана мъж. Н. Райнов, БЛ, 27. ● Обр. Димът възраства, извива се като грамаден ствол, разширява се и скоро залива небето. Хр. Смирненски, Съч. III, 147.

2. Прен. Ставам по-зрял, по-развит в духовно отношение; израствам, пораствам духовно. Ний имаме пред себе си вече напълно завършения човек,.., а наедно с възрастването на човека възраства и писателят. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 153. Как пред очите на Борис възрастват силни духом, самоуверени хора, а как той бавно, с такава непосилна мъка преодоляваше себе си и околния свят. Й. Вълчев, СКН, 470-471. И ако се съгласим да положим като вярна тая истина: че училището трябва да помогне на юношите да възрастат умствено и морално; то за всички ни трябваше едно училище. Н. Бончев, Съч. I, 71.

3. Прен. Увеличавам се по сила, значимост и под.; нараствам. Но ето сега, когато имаше вече парите в ръцете си, любовта към тях изведнъж възрасна... Д. Немиров, Б, 66. Бурята, която подтискаше в гърдите си, възрасна изведнъж, хвърли мълния пред очите и я зашемети. Ст. Чилингиров, РК, 87.

Списък на думите по буква