ВЪЗРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗРЍВАМ, -аш, несв.; възрѝя, -ѝеш, мин. св. възрѝх, прич. мин. страд. възрѝт, св., прех. Диал. Прекопавам повторно царевица, картофи и под., като отрупвам долния край на стъблото с пръст; възравям, възпрашвам, загърлям. възривам се, възрия се страд. възрива се, възрие се безл. Вървя покрай кукурузено море. Тихо и пусто е сега тук. Шумът и песните, които преди две-три седмици оглашаха тоя край, когато се възриваше, сега са пренесени другаде. Т. Влайков, Съч. III, 1-2.