ВЪЗРОДИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗРОДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Остар. Книж. Лице, което активно участва във възраждането на един народ. Една епоха на духовно свестяване не може да не принадлежи на своя свестител; една епоха на политическо възраждане не може да не принадлежи на своя възродител. П. К. Яворов, Съч. III, 231. Мнозина от атонските монаси изпъкват като ревностни будители на южното славянство, като първи възродители на българската и сръбската народност. Б. Пенев, НБВ, 44-45. Но не един духовен началник посрещаха гръмовитите биения на хърватските камбани. В лицето на Штросмайера те посрещаха най-умния си водач,.. и най-великия възродител на хърватското отечество. Ч, 1875, бр. 1, 19. // Възрожденец, будител. Той е съотечественик на Любена, на Бенковски, на Донча Ватаха, на хаджи Христа, на куп български деятели и възродители от Пловдив и мн. други. З. Стоянов, ЗБВ III, 103. Г. С. Раковский със сичка правда заслужава да ся именува и като възродител на Българската народност. ДЗ, 1868, бр. 44, 165.

2. Разг. Пренебр. Лице, свързано с провеждането на т. нар. възродителен процес.