ВЪЗРОДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗРОДЯ̀ВАМ, -аш, несв. (рядко); възродя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Възраждам. Утопии сърцето възродяват, / превръщат го на рай цветущ. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 81. възродявам се, възродя се страд.
ВЪЗРОДЯ̀ВАМ СЕ несв. (рядко); възродя̀ се св., непрех. Възраждам се. Гората е, която поддържа вечната хармония в природата. Всред нейната божествена тишина духът се възродява, а мислите добиват нов полет. П. Делирадев, БГХ, 25.