ВЪЗРОДЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗРОДЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от възродявам и от възродявам се; възраждане. Зет на Стефан Русенов бе наредил кака Недка да постъпи в курсовете за възродяване на българската народна шевица в София. Ив. Димов, АИДЖ, 10. Но спомним ли си всяка негова песен;.. веднага поличава, че копнежът по свобода мъчи душата на поета, защото е накърнена светостта на домашното огнище,.., душено е племето в негова устрем към възродяване. ТНУ, 4.