ВЪЗРОПТА̀ВАМ

ВЪЗРОПТА̀ВАМ, -аш, несв.; възропта̀я, -а̀еш, мин. св. възропта̀х, св., непрех. Изразявам явно недоволство, възмущение от нещо, като обикновено го изказвам. — Не ме прекъсвайте, моля ви! — възропта библиотекарят. Тонич, ГЗМ, 11. Сам Бехчет бе възроптал да сяда на една софра със слугата на своя баща. А. Христофоров, А, 187. Царският палат повеляваше да му се поклоня, ала душата не рачеше и възроптаваше на ума, който я скланяше да се предаде на това величие и красота. Ем. Станев, А, 28-29. Сложи ръка на мойте устни, / когато, морна да блуждае, / крила душата ми отпусне / и безутешна възроптае. Д. Дебелянов, С 1946, 84. възроптава се, възроптае се безл. Аллах е милостив, той за всички се грижи и каквито изпитни на мюсюлманите да е проводил, от Рахман Беговото огнище не се е възроптало против всевишната му воля. П. Тодоров, И II, 18.

Списък на думите по буква