ВЪЗСИЯ̀ВАМ

ВЪЗСИЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възсия̀я, ‑я̀еш, мин. св. възсия̀х, св., непрех. Поет. Засиявам силно. Запролети се горе в планината, / вършини снежни в блясък възсияха, / усмихна се небето — от чело му / се облачните бръчки разпиляха. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 158. Там, където първом зърна / слънце в ясен ден огряло / и небето модросиньо / с рой звездички възсияло; / .. / там е, галено детенце, / твойта хубава родина. Ст. Чилингиров, СБД, 9. Иди, иди при него: лъчата всепобедна / на знанията твои — в тъмата непрогледна / там нека възсияй. П. К. Яворов, Съч. I, 32.

Списък на думите по буква