ВЪЗСЛА̀БИЧЪК

ВЪЗСЛА̀БИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възслаб. На подиума се изкачи един възслабичък мъж с дълго лисиче лице. Д. Спространов, С, 288. Като го гледа човек — възслабичък, среден на ръст, чуди се откъде се взема тая сила у него. ВН, 1958, бр. 2082, 4.

Списък на думите по буква