ВЪЗСТАРИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗСТА̀РИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възстар. Стаичката .., беше в съседство с къта, в който живееше сама-саменичка собственичката на тоя дом — възстаричка съсухрена женица. Б. Обретенов, С, 61. — Нонке, време е вече да се ожениш! — Хайде де, намери ми един хубав възстаричък ерген. К. Петканов, ДЧ, 153. Един възстаричък фелдшер с уморено, посивяло лице и две медицински сестри едва смогваха да превържат ранените. Ив. Мартинов, ПМ, 153.