ВЪЗСУ̀КВАМ

ВЪЗСУ̀КВАМ, -аш, несв.; възсу̀ча, -еш, мин. св. възсу̀ках, св. Диал. 1. Прех. Завивам нагоре нещо (обикн. мустак), като го усуквам; засуквам4. Една заран, когато си бе облякъл вече блестящия мундир и възсукал черните мустачки с маджарска помада, денщикът му доложи, че някаква млада госпожа пита за него. Ив. Вазов, Съч. ХI, 179. Отдире му изпъчений стражар / мустак възсуква и поглежда строго. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 65.

2. Прех. Завивам нещо (ръкав, крачол и под.) нагоре; запретвам1. Един овчар — възсукал крачоли, наметнал ямурлук — стои пред стадото си. Ил. Волен, МДС, 245.

3. Непрех. Изменям посоката на движението си, като правя завой; завивам2, възвивам, извивам1, възсуквам се. — Кой да отиде? Ти сам иди! Промени си дрехите, слез полека, полека през скришния път, възсучи към нивята. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 35. възсуквам се, възсуча се страд. от възсуквам в 1 и 2 знач. Мустачките му порасле толкова, колкото да могат вече да се възсукват. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 19.

ВЪЗСУ̀КВАМ СЕ несв.; възсу̀ча се св., непрех. Диал. 1. Изменям посоката на движението си, като правя завой, за да се скрия; възвивам, възсуквам. Щом поисках да се възсуча зад едно дърво, ето че едни бели ръце се обвиха около врата ми и ме притиснаха на пълнички, силно затуптели гърди. Св. Миларов, СЦТ, 152. Ако да не бе пристигнал да ся възсучиш там в онзи завой на улицата, щеше да правиш сега поклони пред Бога. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 128.

2. Извивам се. Разсърди са бял Димитър, / .. / че извади тънка сабя.. / .. / възвъртя са, възсука са, / че изсече триста души. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 60. Фанаха го, свързаха го, / свързаха го със синджири, / със синджири и коприна.. / Разсърди се Марко Краляв, / възвъртя са, възсука са, / че изкъса синджирите. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 138. ● Обр. Разбра са, че добромисленици някои на съветника искали да бъде редакцията му бурмалия, за да ся възсуква и разсуква, според кога както им скивни. Г, 1863, бр. 10, 73.

Списък на думите по буква