ВЪЗТОК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗТО̀К, мн. няма, м. Остар., сега поет. Изток. Той дълго време е служил на възток и е запознат с грубостта и невъзпитанието на възточните хора. Ал. Константинов, Съч. I, 284. На далечний възток два стари монголски народа, китайците и японците, ся намирали на такава степен в образованост, каквато не могла да ся предполага преди няколко время. Лет., 1874, 140. Обичам те, долино моя хладна, / .. / Възток ли, запад ли изгрей пламливо — / ти каниш ме приветливо на гости. Ив. Вазов, Съч. II, 14. Преди да побелей възток, / спре дъжд, задуха изведнъж южнякът. К. Христов, ЧБ, 273.

— Друга (остар. книж.) форма: восто̀к.