ВЪЗТОРГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗТО̀РГВАМ, -аш, несв.; възто̀ргна, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възто̀ргнат, св., прех. Предизвиквам възторг у някого. Всичко у това младо същество като че бе създадено, за да възторгва и да покорява. Г. Караславов, ОХ IV, 373. Тоновият език на композиторите додекафонисти .. е крайно субективен и лишен от образна конкретност,.., следователно той не може да вълнува и възторгва множество хора. НК, 1958, бр. 39, 2.

ВЪЗТО̀РГВАМ СЕ несв.; възто̀ргна се св., непрех. Изпитвам възторг от някого или от нещо. Да, аз съм виждал Антона Страшимиров да беснее като разярен лъв срещу обществените неправди и да се възторгва до сълзи от даровитостта на поети, писатели и художници. Сб??СЕП, 73. Истинска це‑

нителка на талантите, Будевска не пазеше словото и перото си само за утвърдените големи имена. Тя се възторгваше еднакво и от по-незначителните, от по-скромните, стига да виждаше талант, искрено чувство и големия човек. Ст. Грудев, АБ, 184.