ВЪЗТОРГНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗТО̀РГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възторгна като прил. Който е обхванат от възторг от някого или нещо; възторжен. "То [списанието] трябва да се грижи за проявения вече в българите "пламен божествен".. Ах, този пламен!.. Възторгнатият Марко Балабанов го провъзгласява "божествен". С. Северняк, ИРЕ, 277.