ВЪЗТОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗТО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар., сега поет. Източен. Тогава запукаха пушки от западната урва, запукаха от възточната. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 221. Той дълго време е служил на възток и е запознат с грубостта и невъзпитанието на възточните хора. Ал. Константинов, Съч. I, 284. В песните на възточните певци има само вино, рози, Айше или Фатме. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 84. Ала — не купува ни цар, ни велможа съсъди и накит, ако му не кажат, че са възточна или ромейска работа. Н. Райнов, КЦ, 97. Едно прилично и народополезно решение на черковния ни вопрос ся тегли само от решението на възточния въпрос. ДЗ, 1868, бр. 14, 55. Едно отделение кавалерия .. бяха останали на десний бряг на Мозел да наблюдават Мец от възточната страна. Ч, 1871, бр. 24, 742.

— Друга (остар. книж.) форма: восто̀чен.