ВЪЗТРЪБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възтръбя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Ритор. Тържест‑
вено възвестявам нещо, като свиря с тръба. И, щом възлезе на върха, възтръбиха ангели дохождането на жреца. Н. Райнов, БЛ, 107. възтръбявам се, възтръбя се страд.