ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗТЪРЖЕСТВУ̀ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възтържествувам. Никога революция не изненада повече и не учуди по-малко: тя избухна в най-пълната тишина: тя се показа най-естествена, защото беше най-справедлива. На това се дължи и невероятно бързото ѝ и пълно възтържествуване. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 232. И сега има хора, които разчитат на своите дребни кариеристични сметки повече, отколкото на възтържествуването на правото и гражданската сигурност и свобода. Ем. Станев, ИК I и II, 410.