ВЪЗХВАЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗХВА̀ЛА ж. Книж. Похвала, изразена в силна степен, за нещо, което по всеобщо признание има изключителни качества или много висока стойност. В обширния предговор на своя най-известен труд "Христоития" той [Р. Попович] прави възторжена възхвала на просветата. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. Той [Вергилий] получил всестранно образование и създал безсмъртни произведения, от които най-забележителното е поемата "Енеида". Тя представлява възхвала на славното минало на Рим начело с Август и неговите предци. Ист. V кл, 143. Двайсет певци-стихоплетци в черни дрехи вървяха пред войската. Всеки хвале‑

ше на свой глас великите дела на Абдул Хамид хан.. Тълпата. .., не смогваше да улови цяла дума от двайсетте наведнаж изпети възхвали. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 111-112. "Трябва да ви кажа още един път, че аз не заслужавам възхвалата, за която ми правите чест." ДЗ, 1868, бр. 51, 194.