ВЪЗХИТЍТЕЛЕН

ВЪЗХИТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който с качествата си предизвиква, буди възхищение; очарователен, чудесен, прекрасен. Аз предвкушавах онази прелест, която ще представлява проходът [Искърският] през пролетните и летни месеци, когато се развие зеленината и всякой от двайсет и двата тунели ще закрива и ще открива пред нас,.., все нови и нови картини,.., по-разнообразни, по-възхитителни. Ал. Константинов, Съч. I, 218-219. Малките ѝ, като с парица цепнати, алени устица, едва-едва се поотвориха и зад тях видях два реда маргаритни зъби, които бяха възхитителни. Н. Попфилипов, РЛ, 8. Ако не видях Бога, то видях най-възхитителната панорама във вътрешните Родопи. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 17.

— Друга (остар. книж.) форма: восхитѝтелен.

Списък на думите по буква