ВЪЗХИЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗХИЩА̀ВАМ, -аш, несв.; възхитя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Предизвиквам възхищение у някого. Ян Бибиян се носеше в самолета спокоен и весел .., това човешко изобретение го радваше и възхищаваше. Елин Пелин, ЯБЛ, 24. Колкото смелостта на Росинка го възхищаваше, толкова споменът за нейната близост го очароваше. Д. Ангелов, ЖС, 197. Тя дръпна воала от лицето си и Мичкин видя жената, чиято постъпка го бе възхитила. Д. Димов, Т, 490. Малко ще бъдат хората, въз които величието на природата да не упражни какво-годе обаяние; защото всеки човек, и най-прозаичният, е малко поет в душата, и ако природата не може да го възхити или вдъхнови, то все ще го побутне... Ив. Вазов, Съч. ХV, 99.

ВЪЗХИЩА̀ВАМ СЕ несв.; възхитя̀ се св., непрех. Изпитвам възхищение, като обикн. му давам външен израз, изказвам го. Писателите са много особени хора. Те обичат

много да говорят за себе си, а още повече обичат хората да говорят за тях и не само да говорят, ами и да се възхищават от тях. Елин Пелин, Съч. IV, 204. Един човек може и да е лишен от дара, бих казал от — щастието — да се възхищава от природата и пак да бъде изкусен политик, полезен чиновник. Ив. Вазов, Съч. ХV, 99. Аз съм в състояние да се възхитя, да се забравя, да се захласна до екстаз от хубавите наши меланхолични народни песни. Ал. Констнатинов, БГ, 68. От ден на ден все повече и повече Беров се възхищаваше от неговите познания и храброст. Д. Кисьов, Щ, 282. Гледах отблизо българските деца. Слушах как говорят, какво питат, какво желаят, от какво се възхищават. Ран Босилек, Р, 19.

— Други форми: възхитя̀вам (остар.) и восхища̀вам (остар. книж.).