ВЪЗХОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗХО̀ЖДАМ, -аш, несв.; възхо̀дя, ‑иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Движа се, вървя нагоре по стръмнина, стълба и под.; изкачвам се, възкачвам се, възлизам. // За път, пътека и под. — имам посока нагоре от по-ниско място, към по-високо; възлизам, възкачвам се. Хубава е Витоша .. По склоните възхождат и слизат над двеста километра нови алеи. Л. Мелнишки, ПП, 11-12.

2. Поет. За небесно светило — издигам се над хоризонта; изгрявам. Слънцето възхожда нагоре и тръгва над облака като златен шлем. А. Каралийчев, МИ, 56. Дълбоко в тъмите, далеко в Балкана / шуми непристъпен, загадъчен лес, / луната възхожда, от него призвана, / луната възхожда из пламнала пяна, / луната възхожда из огнен разрез. Т. Траянов, ББ, 19.

3. Прен. Напредвам в развитието си; издигам се. Родино! / Шумиш ти под слънцето — светла, уверена, / забила върхари високо във синята вис, / .. / възхождаш по пътя и труден, и ясен, и чист. Мл. Исаев, ЯД, 32.