ВЪЗЦАРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗЦАРЯ̀ВАНЕ
ВЪЗЦАРЯ̀ВАНЕср. Книж. Отгл. същ. от възцарявам и от възцарявам се. Смилец прие в палата честитенията на първите си боляри и за празника на царицата, и за годишнината на възцаряването си. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 18.