ВЪЛК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЛК, вълкъ̀т, вълка̀, мн. въ̀лци, след числ. въ̀лка, м. Едър хищен бозайник от семейството на кучетата със сивожълтеникава козина, прави уши, остра муцуна, който през зимата в най-големите студове ловува обикн. на глутници. Canis lupus. Изведнаж, при едно ново засилване на вятъра, той чу далеч някъде да вие вълк, проточено, издебело, зловещо. Й. Йовков, ЖС, 57. Старите хора разказват, че във време оно глутница вълци подгонили горе в планината един елен. А. Каралийчев, СР, 116. Гарванът грачи грозно зловещо, / псета и вълци вият в полето. Хр. Ботев, Съч., 1929, 37. На върха, дето вили вихрушките, / вълци разкъсали млад граничар. Ламар, СГ, 94. С вълците вълк бъди. Погов. Гора без вълци не бива. Погов. Вълкът козината си мени, но зъбите (нрава) не. Послов. На вълка е дебел вратът, защото сам си върши работата. Послов. Вълк куче не става. Погов. Прен. За жесток, безскрупулен човек, който експлоатира, граби и измъчва по-слабите. — Па тия тютюневи търговци печелят,.. — Тия вълци мъкнат най-малко по трийсет- четиридесет на сто печалба. Г. Караславов, ОХ III, 314. Анверските борсови вълци веднага се опитаха да изместят фирмата от нейното командно положение при сделките. П. Спасов, ХлХ, 8.

◊ Бягахме от вълци, налетяхме на мечки. Диал. Ирон. Сполетя ни по-голямо зло. Виждам / видя бял вълк по (посред) пладне. Разг. 1. Изпитвам големи трудности, неприятности. — Позивът... нищо — въздъхна леко Олга и бакъреният оттенък на русоватото ѝ лице помрачня. — Ще чакаме... ще видим... — Ще видим — бял вълк посред пладне! — вметна горчиво и остро Тюлев. Г. Караславов, ОХ IV, 170. 2. Само св., обикн. в бъд., във 2 и 3 л. Ще бъда наказан заслужено, ще си получа заслуженото. "Разбойници сте вие, пладнешки разбойници! —.., започвате война с изненада, с подла изненада.. Но почакайте,..! Ще видите вие бял вълк посред пладне!" Д. Ангелов, ЖС, 87. Викам вълка да варди овцете на някого. Диал. Възлагам някаква работа на съвсем неподходящ човек, който ще навреди или ще унищожи повереното му. Вкарвам / вкарам (водя, подкарвам / подкарам) в устата на вълка някого. Разг. Излагам на голяма опасност, на голям риск някого. — Трябва да са много [враговете]. — Шепа страхливци. Димо не повярва на думите на капитана. Много ясно разбра лъжата,.. Залъгват ги и ги водят на вълка в устата. К. Петканов, МЗК, 97. Вкарвам / вкарам (докарвам / докарам, пускам, пущам / пусна) вълка (вълците) в кошарата. Разг. Поради необмислените си действия, постъпки напакостявам на себе си или на онези, които са около мене. — Вие подкопахте сами един от най-важните устои на организацията, нейната най-здрава опора, нейната независимост и сами вкарахте вълка в кошарата. Д. Талев, ГЧ, 263. Костов влезе в двора не съвсем предпазливо. Общата небрежност към бдителността на полицията,.., беше се отразила и върху него. — Внимавай да не докараш вълка в кошарата — укори го Руменов, когато Костов влезе в задимената от цигарите стая. Х. Русев, ПС, 240. "Баща имаш, кому го остави? Сестра имаш невръстна, защо не я закрили? А твоя град и народа защо ги оставяш на лоши и лениви пастири, които ще пуснат вълците в кошарата?" Ст. Загорчинов, ДП, 208. Влизам / вляза (завирам се / завра са, навирам се / навра се, пъхам се, пъхвам се / пъхна се, отивам / отида) на вълка в устата. Разг. Излагам се на много голяма или на смъртна опасност. — И как можа самичък чак в ромейския стан да слезеш? В устата на вълка да влезеш? О. Василев, ЗЗ, 67. — За Маджарско тръгвам.. Това вече не бе очаквала: Осман,.., сам се навираше в устата на вълка.. — Ти ум имаш ли? Преди да стигнеш, ще те очистят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 230. Той каза, че да се ходи сега за лекар в тази тъмница, когато там войници и полицаи са завардили всичко, е все едно да се пъхаш на вълка в устата. Г. Караславов, ОХ III, 482. Влизам / вляза (отивам / отида) на вълка в устата. Разг. За имот и под. — заграбвам се от някого, ставам плячка на грабител. И отиде дядо поп Николовото, отиде и нашето (нивицата) на вълка в устата.. Уплетоха си конците те — Стрезю и Кендибаша. Ц. Церковски, Съч. III, 270. Вълк в агнешка (овча) кожа. Разг. Злостен лицемер, който под маската на доброжелателство прикрива истинските си намерения. — Вижда ми се смирен човек. — Смирен! — приподигна рамена по-старият му син. — Те всички са вълци в агнешка кожа. Д. Талев, ГЧ, 257. Че страх от бога било начало / на сяка мъдрост... Туй е казало / стадо от вълци във овчи кожи. Хр. Ботев, Съч., 1929, 26. Вълк единак. Вълк, който ходи винаги сам, отделно от другите вълци. Вълк ми препречи пътя; срещна ме вълк. Диал. Ще ми върви, ще имам успех, ще сполуча. Вълци го яли. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Възклицание за изразяване на отсъствие на интерес, безразличие, пренебрежение към някого или нещо или недоволство от някого или нещо. — Ако си видела мъжо ти с некоя, не е била от нашата къща — и се засмива [баба Мара] широко. — Море мъжо ми вълци го яли, яз чантата съм си изгубила снощи с целата заплата.Ел. Огнянова, НШ, 42. Без доход овца, вълци я яли. П. Р. Славейков, БП I, 38. Вълк се жени, мечка се глави. Диал. Употребява се за някаква неразбория, за нещо, което не е в ред. Гладен като вълк. Разг. Много гладен. Като че тоя момък идеше открай света:.. Гладен беше като вълк и дядо Щерю го нахрани. Й. Йовков, ВАХ, 146. Да ми ядат (изядат) вълци главата. Във 2 и 3 л. Разг. Руг. За изразяване на укор, недоволство от постъпката, поведението на някого. — Сватба? — .. — Не — избор!.. — Тия пристигат от Шупливци. — Вълци главата им да ядат! Елин Пелин, Съч. II, 76. Ела, вълко, изяж ме. Разг. Ела, зло, че ме унищожи, ела, напаст (употребява се обикн. след отриц. за подчертаване, че никой не вика сам нещастието). За вълка приказваме (говорим) и (а) вълка (той) в кошарата (насреща). Разг. Употребява се, когато неочаквано се появява някой, за когото в момента се говори. За вълка приказваме, а той в кошарата! — каза дядо Радул и стана да посрещне сина си. М. Марчевски, П, 25. — Коне много — каза той. — За вълка говорим, вълкът в кошарата. Аскер ще е. Ст. Дичев, ЗС I, 480. И вълка сит, и агнето цяло. Разг. Употребява се, когато някой иска да задоволи едновременно противоречиви, взаимно изключващи се интереси. Пък аз си знам работата, ще рече. Ще те отметна от списъка и толкоз! След това ще отметне срещу буре вино и Чакъровци‑

те,.., Генчо Кунин ще му брои някоя и друга стотарка, ще си ги мушне той в джеба — и вълка сит, и агнето цяло. Чудомир, Избр. пр, 230. Като вълка за овцете, загрижил се. Ирон. Никак не (се е загрижил за нещо или някого). Кога <то> стане вълка куче. Диал. Ирон. За подчертаване, че нещо няма да се осъществи; никога. Мил ми е като на овцете вълка. Разг. Ирон. Никак не ми е мил. Морски вълк. Книж. Опитен моряк. Той бил пътувал по всички паралели / и меридиани, / .. / и решил, че като стар морски вълк / има за стар морски дълг / да изживее сетните си дни / сред зелените морски вълни. В. Петров, СбСт, 96-97. На сто вълци кози крак. Разг. Употребява се, когато за малко нещо претендират мнозина и трябва да се раздели на всички. На̀ ти, вълко, агне. Диал. За нещо, получено наготово, без труд. Натъпквам / натъпча в устата на вълка някого. Разг. Правя някой да се изложи на голяма опасност, да изпадне в голяма беда. — Ти, Кунчо, си ни свой. Дето да ни завардиш, да ни оставиш настрана, знаеш ни хала, бързаш да ни натъпчеш на вълка в устата. В. Нешков, Н, 380. Стар вълк. Разг. Опитен, обигран човек (обикн. в непочтени дела). — Тоя човек е изпечен мошеник, стар вълк е, пък е и духовит, магарето. Яде, пие с ревизорите, прави им смешки и накрая — чист. Й. Йовков, ПГ, 8.