ВЪЛКОБО̀РЕЦ, мн. -рци, м. Човек, който се е борил с вълк. Хваща го за ей-тук, отзад за шията, и го издига; вълкът скача, бъхти се. А той с лявата ръка откача въжето от седлото и го омотава,.. И го хвърля на земята,.. Вълкоборци! Й. Йовков, АМГ, 176-177.