ВЪЛКОЛА̀К

ВЪЛКОЛА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Върколак. В тях [народните поверия] и до днес още са са увардиле множество предания, за "вълколаците" или "върколаците", т. е. за оние хора, които после смъртта си във вид на вълци продължават да са разхождат по земята. СбС, 97.

— Друга форма: вълкодла̀к.

Списък на думите по буква