ВЪЛМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЛМА̀ ж. Остар. и диал. Вълна̀. Дълбоко мълчене царува във въздушните височини, ветровете спират своето духане; морските вълми са уталожват. Т. Шишков, ТС, 115. Разсвирепените вълми.. люлееха корабля. У, 1871, бр. 6, 88. Любовта на майка ти за тебе е по-силна от смъртта;..; за да отърве тебе от опасност, тя не би ся уплашила нито от раззинатите челюсти на изгладнял лъв,.., нито от най-високата вълма на разярений океан. Пч, 1871, кн. 2, 20.