ВЪЛМО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЛМО̀, мн. -а̀, ср. Валмо1. Извади от една малка чанта, която носеше през рамо, вълмо калчища, зацапани със смазка, и започна сръчно да чисти пушката. Д. Талев,

И, 557. Когато влакът потегля отново, образът на забрадена овчарка с хурка и бяло вълмо,.., сподиря от стърнището разлюляното движение на влака. З. Сребров, Избр. разк., 179. Отгоре се надвеси голяма змия — очиларка, срина се в ямата, намота се на вълмо и надигна високо главата си. Ламар, ГМ, 38. Понякога той [конят] приличаше на хала, с раззината уста, из която извираха вълма дим като из кратер на вулкан. Г. Русафов, ИТБД, 95. Мъглата не стоеше неподвижна и плътна като пелена, а се влачеше на вълма от па̀ри. Ст. Загорчинов, ДП, 57.